Мъртва любов
Жива плът докосвам,а студена е като стена,
забравила е тя навярно копнежа и страстта.
Очи в очите впивам и чакам аэ наслда,
а те ме гледат грозно,празно,без пощада.
Живот без тръпка и устни с вкус на гнило,
о,по-добре да ида аз на славното бесило!
Кой ще съживи нашата мъртва любов,
и защо днес изгреват е тъй суров?!
Всички поети това долно чувство възхваляват,
и така вярват,че безсмъртност заслужават.
Толкова ли е сложно да обичаш,
и на друг във вярност да се вричаш?!
Нека пепел бъде всяка моя дума лъжлива,
и нека Нищото ръце във мен да впива.
Няма да моля,няма да плача,нито да съжалявам,
това,на което съм се обрекла вечно ще отстоявам.
Алчна за мъст не е моята душa,
az намерих покой,скрих се в нощта.
Но странно е да живееш,а вътрешно да си умрял,
не изпитал още радост и света не опознал.
Дано сега птиците да онемеят,
защото аз не ще ги чуя,даже и да пеят.
Дано слънцето вече да не грее,
защото да ме стопли не ще успее!!!
© иванка хаджикирева All rights reserved.
