НА МАЙКА МИ
Майко моя, с напукани, черни ръце,
с набраздено от времето чело,
аз се нося към тебе лека като перце,
моите мисли ме връщат на село.
Помня дните си детски, когато
с много обич за всички се грижеше.
Бяхме бедни, но сърцето ти беше богато,
и за всички в дома ни то стигаше!
Как обичам до мен да седиш, да мълвиш,
после дълго в съня си да чувам гласа ти.
И дори пак за нещо да ме сгълчиш,
се прекланям пред силата на духа ти.
Майко свята, съдбата ти бе отредила
тежка грижа живота ти да омълни,
с черна кърпа главата си рано покрила,
а душата си с мъка изпълни.
Колко сила ти трябваше, колко упорство,
да надвиеш в живота си всяка заблуда.
Твой`та честност аз нося, мразя всяко притворство,
като тебе във всичко аз искам да бъда!!!
© Виолета Стефанова All rights reserved.
Просто нямам думи - 6!!!!
