НА МАЙКА МИ
Майко моя, с напукани, черни ръце,
с набраздено от времето чело,
аз се нося към тебе лека като перце,
моите мисли ме връщат на село.
Помня дните си детски, когато
с много обич за всички се грижеше.
Бяхме бедни, но сърцето ти беше богато,
и за всички в дома ни то стигаше!
Как обичам до мен да седиш, да мълвиш,
после дълго в съня си да чувам гласа ти.
И дори пак за нещо да ме сгълчиш,
се прекланям пред силата на духа ти.
Майко свята, съдбата ти бе отредила
тежка грижа живота ти да омълни,
с черна кърпа главата си рано покрила,
а душата си с мъка изпълни.
Колко сила ти трябваше, колко упорство,
да надвиеш в живота си всяка заблуда.
Твой`та честност аз нося, мразя всяко притворство,
като тебе във всичко аз искам да бъда!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Стефанова Всички права запазени
Просто нямам думи - 6!!!!
