Aug 30, 2005, 4:43 PM

На моите приятели

  Poetry
362 0 40
Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежния звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.

Всеки си тръгна, отнесъл със себе си
спомени крехки за хубави дни.
Всеки се втурна забързано в делника
гонейки свойте велики мечти.

Моите стари и верни приятели -
срещам ги бързо във обеден час,
всеки понесъл товара на рамото,
всеки загрижен за своето "Аз".

Само във тихите, звездните нощи,
ровейки нейде из свойте души,
млади, възторжени ние сме още
и сме на двайсет години почти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Дора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно и истинско!
  • Доре, убих се да пиша на едно място, което пак съм сбъркала. Но на кратко,чувствам се част от лирическият герой. Пиши още и още, защото имаш какво и можеш много. Аз знам със сигурност това. Обичам те!
  • Доре, убих се да пиша на едно място, което пак съм сбъркала. Но на кратко,чувствам се част от лирическият герой. Пиши още и още, защото имаш какво и можеш много. Аз знам със сигурност това. Обичам те!
  • Ох, в душата ми надникна, Дори... Благодаря ти за огледалото, което ми поднесе...По шестобалната система - 7+ от мен! И ти си знаеш - дерзай, защото иначе - по муцката любима
  • Имаш много нежна душа, но и лесно ранима - всичко това е преживяно и изстрадано. Явно страшно много ти липсват старите другари и преживяното с тях.