30 ago 2005, 16:43

На моите приятели

  Poesía
361 0 40
Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежния звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.

Всеки си тръгна, отнесъл със себе си
спомени крехки за хубави дни.
Всеки се втурна забързано в делника
гонейки свойте велики мечти.

Моите стари и верни приятели -
срещам ги бързо във обеден час,
всеки понесъл товара на рамото,
всеки загрижен за своето "Аз".

Само във тихите, звездните нощи,
ровейки нейде из свойте души,
млади, възторжени ние сме още
и сме на двайсет години почти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно и истинско!
  • Доре, убих се да пиша на едно място, което пак съм сбъркала. Но на кратко,чувствам се част от лирическият герой. Пиши още и още, защото имаш какво и можеш много. Аз знам със сигурност това. Обичам те!
  • Доре, убих се да пиша на едно място, което пак съм сбъркала. Но на кратко,чувствам се част от лирическият герой. Пиши още и още, защото имаш какво и можеш много. Аз знам със сигурност това. Обичам те!
  • Ох, в душата ми надникна, Дори... Благодаря ти за огледалото, което ми поднесе...По шестобалната система - 7+ от мен! И ти си знаеш - дерзай, защото иначе - по муцката любима
  • Имаш много нежна душа, но и лесно ранима - всичко това е преживяно и изстрадано. Явно страшно много ти липсват старите другари и преживяното с тях.