Ще се върна отново във стария град,
в този град разцъфтял от лилавите люляци,
в който неведнъж с моите дружки играх
и любов, в който срещнах по тъмните улици.
Тука моето детство премина в игри, ...
Има друг вече в мойта съдба,
преизпълнил с любов дните, сивите, теб очаквах, но него съзрях
и живота си свързах завинаги.
Аз те чаках в самотните нощи,
денем твоето име зовях, ...
Във края на века... Какъв позор!
В мизерия и нищета да гинем.
Трохите да броим със гладен взор,
от тука ний да трябва да заминем...
Че кой ще ни извади от калта? ...
Ти тръгна си и дъжд обля небето.
Ти ми открадна вярата в доброто.
Днес пусто е в дома ми и в сърцето,
и празно и студено е леглото.
Но някога ти пак ще закопнееш ...
Дали е мъртва любовта във нас?
Или искрица ний сме съхранили?
И щом се срещнем във случаен час
тя пламва и оставя ни без сили.
Нозете подкосяват се, тежат. ...
Пак есен на вратата ни почука,
понесла пълна кошница със плод,
преминала набързо и от тука
донесе скучни дни и сив живот...
Отлитнаха смълчани и ятата, ...
Как искам сега да отворя очи
и слънцето цяло със тях да обгърна
и яхнала слъчеви златни лъчи
във детството мое да се завърна.
При куклите мои, приятелки верни, ...
Без теб осиротя родът човешки,
без теб светице, майчице добра.
А кой ще ни показва вече грешките
и ще ни води в мрак към светлина?
Без праведните думи и заръки ...
Докога ще пътувам за никъде?
Докога във самотните влакове
ще попивам аз тайно очите си,
че на гарата никой не чака ме?
Докога ще пътувам безмислено? ...
Родила си ме в нощен час потаен -
със болка съм дошла на този свят
и грижите от този миг безкраен
в живота ти са сторили обрат.
Ти ден и нощ за мене се тревожиш - ...
Така е отредена нам съдбата -
отвред връхлитат завист, суета
и ти напразно чакаш от тълпата
да ти протегнат дружеска ръка.
Широка длан да подържиш ти искаш, ...
Зимната вечер с дантели от скреж,
с трепкащи звездни простори,
с коледен сняг и със въздуха свеж
мина по тъмните двори.
Хладни прозорци на бели цветя ...
Потърси ме, но беше закъснял!
Отдавна във душата ми бе празно.
Вината си изобщо не разбрал,
потърси ме, но всичко бе напразно !
Ти просто страшно беше закъснял! ...
Бърза влакът на твоите мисли,
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.
Че душата от мъка покрусена, ...
Повикай ме в свойте обятия, мили
и нежно, и силно ме пак прегърни,
сълзите изтрий, подари ми и сили
и няма да мисля за пустите дни.
Разказвай ми дълго - аз искам да слушам ...
Сълзите от очите ми не трий,
а ги изпий до дъно, като вино,
с тях искам болката ми да попий
във твоите очи искрящо сини.
С тях искам да узнаеш как пропита ...
Не търся чувства в твоето сърце -
знам страстите не са по твоя вкус,
аз искам само в двете ти ръце
да изтанцувам нежен нощен блус.
Аз искам само вечер под звездите, ...
Една любима песен от нощта,
когато във прегръдките си топли
ти нежност и любов ми обеща
с въздишките и страстните си вопли.
И тази песен ти ми подари, ...
Ти - спътница в разплаканите нощи,
приятелка и вярна, и добра.
Във моя дом съжителка си още
и носиш страшно име - Самота.
И денем разтревожена и жалка, ...
Колко бързо си отиде лятото,
скри се слънцето, започна да вали
и облече се природата във златото,
над града се спуснаха мъгли.
Неусетно, с бързи вихрогони ...
Стига съм се мъчила напразно!
Стига съм те мислила със страст!
Времето жестоко ме наказа
за това че бях под твойта власт.
Всички пътища до тебе извървях ...
Жестокостта ти няма да се спре
сърцето ми докато не разбие.
Разкъсано то знам, че ще умре,
ако не може обич да открие.
Дано навреме ти да се събудиш, ...
Във тишината на нощта стоим -
мълча и ти виновно с мен мълчиш
и предпазливо думите пестим
със наранени, страдащи души.
Поглеждаме се някак неразбрано ...
Защо заключи своя свят за мен?
Защо забрави любовта ми свята,
която ще потърсиш някой ден,
отчаяно ще тропаш на вратата.
На моята врата, която беше ...
Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежния звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.
Всеки си тръгна, отнесъл със себе си ...
Поглеждам си лицето в огледало -
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва, ...
