16 ago 2006, 17:03

* * *

  Poesía
100 0 6

Буреносен, тъмен облак
във гърдите ми е спрял,
дъжд на едни сиви капки
от очите ми излял.
Бедна и опустошена
е душата ми сама,
чака да изгрее слънце
в непрогледната тъма.
Спряло времето, не може
болката ми да стопи
и ликът ти все тревожи
мойте вечери и дни.
Буреносен, тъмен облак
над главата ми е спрял
и със едни, сиви капки
е лицето ми облял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios