16 авг. 2006 г., 17:03

* * *

99 0 6

Буреносен, тъмен облак
във гърдите ми е спрял,
дъжд на едни сиви капки
от очите ми излял.
Бедна и опустошена
е душата ми сама,
чака да изгрее слънце
в непрогледната тъма.
Спряло времето, не може
болката ми да стопи
и ликът ти все тревожи
мойте вечери и дни.
Буреносен, тъмен облак
над главата ми е спрял
и със едни, сиви капки
е лицето ми облял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Дора Все права защищены

Комментарии

Комментарии