След време
Ти тръгна си и дъжд обля небето.
Ти ми открадна вярата в доброто.
Днес пусто е в дома ми и в сърцето,
и празно и студено е леглото.
Но някога ти пак ще закопнееш
за тихия, спокоен нощен кът -
тогава ще си спомниш пак за мене
и пак към мен ще води твоят път.
Сега оставам тъжна, неразбрана,
и безпощадно дните ни делят
но бавно ще зарастне мойта рана,
без да се срещнат твоя с моя път.
Така до вечерта, когато в мрака
ще чукнеш за почивка и подслон,
разкаяно ще гледаш ти от прага
в косите си със малък куп сребро.
И равносметката ще бъде неизбежна -
ти уморен ще си от дългия си път,
а в мене пак предишните копнежи
заспали чувства в миг ще възкресят!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Дора Todos los derechos reservados
