9 sept 2005, 20:14

Носталгия по лятото

  Poesía
148 0 8
Колко бързо си отиде лятото,
скри се слънцето, започна да вали
и облече се природата във златото,
над града се спуснаха мъгли.

Неусетно, с бързи вихрогони
покрай нас се настани студа,
листите обрули и подгони,
шеметно запрати ги в калта.

А на мене ми се тича боса,
край полето до узряло жито,
летни рокли още ми се носят,
искам да изляза на открито.

Кратък беше този летен блясък
и пропуснах много светлина,
много миди край морето, пясък,
много дни богати с красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios