May 28, 2006, 12:00 AM

НА СЕЛО

  Poetry
146 0 14

НА СЕЛО


През май се надпреварват сенокоси,
премели са невести дворове.
Градинският божур със мирис носи,
вълните на упойни цветове.

И този път липите нацъфтели,
ще капят медоносният си лек.
Рояци ще ухажват безпредели,
една неповторимост отдалек.

Наблизо детелини се спотайват
и с четири листа, една от тях,
ме милва по нозете и омайва,
душата ми разпръсната от смях.

И в селска самобитност, онемяла,
полегнала във майската трева,
попитах за онази фея спряла,
минутите на всички времена!?
                     27.05.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко красиво си я нарисувала тази картина! Зелено, ароматно и спокойно. Иска ми се да можем да я ценим като теб тази "селска самобитност".
  • Мелодично и приятно. Браво на теб...
  • "Наблизо детелини се спотайват
    и с четири листа, една от тях,
    ме милва по нозете и омайва,
    душата ми разпръсната от смях."

    Размечтах се!!! Браво, Мили!!!
  • Приказка е, Мили! Поздрав!
  • Страхотно е, Мили!