28 may 2006, 0:00

НА СЕЛО

  Poesía
145 0 14

НА СЕЛО


През май се надпреварват сенокоси,
премели са невести дворове.
Градинският божур със мирис носи,
вълните на упойни цветове.

И този път липите нацъфтели,
ще капят медоносният си лек.
Рояци ще ухажват безпредели,
една неповторимост отдалек.

Наблизо детелини се спотайват
и с четири листа, една от тях,
ме милва по нозете и омайва,
душата ми разпръсната от смях.

И в селска самобитност, онемяла,
полегнала във майската трева,
попитах за онази фея спряла,
минутите на всички времена!?
                     27.05.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко красиво си я нарисувала тази картина! Зелено, ароматно и спокойно. Иска ми се да можем да я ценим като теб тази "селска самобитност".
  • Мелодично и приятно. Браво на теб...
  • "Наблизо детелини се спотайват
    и с четири листа, една от тях,
    ме милва по нозете и омайва,
    душата ми разпръсната от смях."

    Размечтах се!!! Браво, Мили!!!
  • Приказка е, Мили! Поздрав!
  • Страхотно е, Мили!