Надежда
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Да искаш,да не можеш.
да се надяваш...
Надеждите да умират със залеза.
Да мечтаеш,а мечтите
да се превръщат в прашинки.
Защо не съм прашинка,
за да ме отвее вятътът...при теб?
Защо не съм риба,
да преплувам морето до теб?
Защо не съм птица?
...ще дочакам сезона на завръщането...
Ако бях незабелижима,друга,
нямаше да те познавам
и...да те обичам.
Писано 2002г, през 2004-та е публикувано в сборника "Свободно"
© Деси All rights reserved.
