24.07.2005 г., 23:42

Надежда

195 0 12

                                                     <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 Да искаш,да не можеш.

да се надяваш...

Надеждите да умират със залеза.

Да мечтаеш,а мечтите

да се превръщат в прашинки.

Защо не съм прашинка,

за да ме отвее вятътът...при теб?

Защо не съм риба,

да преплувам морето до теб?

Защо не съм птица?

...ще дочакам сезона на завръщането...

Ако бях незабелижима,друга,

нямаше да те познавам

и...да те обичам.

                                    Писано 2002г, през 2004-та е публикувано в сборника "Свободно"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е красиво!
  • Сигурна ли си , че това е стихотворение ??? Бих искал да чуя как ми го четеш
  • Ами Ицо, това стихотворение е редактирано от разградска поетеса, която е много известна в града ми. Казва се Любка Стоянова. За разлика от тебе е издала 2-3 книги и има име!
  • Ммм на мен особенно много ми харесваИма някакав свой скрит чар особенно това стихче.
  • надеждите умират със залеза за да се родят със зората.Различни са но също имат своя чар.Харесва ми поезията тиособено Ромео и Жулиета,любимо ми е!