Нали
Нощта разкрива ни <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
разкошът си –
звездите сякаш на парад,
като далечни малки глобуси,
сияят над озъбеният град.
Тук паркът ни обгръща
с тъмнината си.
Тук толкоз тихо е –
нали!
И хубаво е,
че в ръката ми,
трептяща
твоята гори.
И хубаво е –
аз в очите ти
прочитам всичко...
замълчи!
Не думи тънки
и изпипани,
а чувство трябва ни –
нали!© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
