16 jul 2006, 9:48

Нали

  Poesía
169 0 24

Нощта разкрива ни <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

разкошът си –

звездите сякаш на парад,

като далечни малки глобуси,

сияят над озъбеният град.

 

Тук паркът ни обгръща

с тъмнината си.

Тук толкоз тихо е –

нали!

И хубаво е,

че в ръката ми,

трептяща

твоята гори.

 

И хубаво е –

аз в очите ти

прочитам всичко...

замълчи!

Не думи тънки

и изпипани,

а чувство трябва ни –

нали!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А тОвА Е сТраХоТНоОо!
  • Страхотно!
  • Красиво!!!
    Позволи ми една малка забележка: "Нощта разкрива ни разкошА си..." Само подлогът се членува с пълен член.
  • Ръката си сега отдръпвам,
    че топлината ме гори-
    с прочетеното във очите
    ще трябва да мълчим - нали!?
    6
  • "И хубаво е,
    че в ръката ми,
    трептяща
    твоята гори"

    Наистина е хубаво! Поздрав!