Apr 22, 2006, 8:37 PM

Наричане

  Poetry
206 0 44
Някой ден..
В някой час...
Някъде - вдън гори тилилейски
ще усетиш, че някакси там
някой в тебе е влюбен
и пее си...
Ще узнаеш, че някакси диво,
някой някъде тебе те иска.
Ще си спомниш, че
адски красиво е
да те галят ръце
и притискат...
Някой тихо в нощта да прошепне:
"В обичта ти магийна се вричам!
Дай ми вещице тази твоя душа!
Пътеводна за мене бъди и...
...Обичай ме!..."
Ще се случи неземното чудо
и отварата тайно забъркала
на сърцето попивайки тихо от лудото
ще усетиш, че този път не си сбъркала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хех... истинско е, красиво също така, но... някак си не ми допада, особено последните 4 реда, както и това с тази дума "вещице"...но е романтично...което ми харесва.
  • Великолепен стих! /6/
  • Танц от думи,достоен да бъде пресъздаден от балет "Арабеск"!
    Вълнуващо и Прекрасно!
    Истинска магия!
  • "Пътеводна за мене бъди и..."
    Поздрав!))
  • Браво страхотно е стихотворението! Написано и изпълнено с чуства ! 6 от мен