22 апр. 2006 г., 20:37

Наричане

204 0 44
Някой ден..
В някой час...
Някъде - вдън гори тилилейски
ще усетиш, че някакси там
някой в тебе е влюбен
и пее си...
Ще узнаеш, че някакси диво,
някой някъде тебе те иска.
Ще си спомниш, че
адски красиво е
да те галят ръце
и притискат...
Някой тихо в нощта да прошепне:
"В обичта ти магийна се вричам!
Дай ми вещице тази твоя душа!
Пътеводна за мене бъди и...
...Обичай ме!..."
Ще се случи неземното чудо
и отварата тайно забъркала
на сърцето попивайки тихо от лудото
ще усетиш, че този път не си сбъркала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хех... истинско е, красиво също така, но... някак си не ми допада, особено последните 4 реда, както и това с тази дума "вещице"...но е романтично...което ми харесва.
  • Великолепен стих! /6/
  • Танц от думи,достоен да бъде пресъздаден от балет "Арабеск"!
    Вълнуващо и Прекрасно!
    Истинска магия!
  • "Пътеводна за мене бъди и..."
    Поздрав!))
  • Браво страхотно е стихотворението! Написано и изпълнено с чуства ! 6 от мен