Jul 27, 2006, 12:53 PM

Наследството да бъдеш жив

  Poetry
147 0 34
Поглеждам към 
зелените корони
на дърветата,
където птиците
намират вдъхновение,
в тревите
тръпнещи от допира
на слънцето,
потъвам в аромата
на Вселената.
В небето 
с плуващият облак,
изпълнил формите
на женска гръд
и със звънливият
и бистър ромон
на чистият поток в лесът.
Улавям цялото
вълшебство
на чудото да бъдеш жив,
късмет извадил 
със  наследството
и извода че съм щастлив.
Богатсвото
се крие във живота
и обикновените неща,
красиво е
дори да стъпиш в локва,
защото знаеш, има те сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомир Тороманов All rights reserved.

Comments

Comments