27 jul 2006, 12:53

Наследството да бъдеш жив

  Poesía
149 0 34
Поглеждам към 
зелените корони
на дърветата,
където птиците
намират вдъхновение,
в тревите
тръпнещи от допира
на слънцето,
потъвам в аромата
на Вселената.
В небето 
с плуващият облак,
изпълнил формите
на женска гръд
и със звънливият
и бистър ромон
на чистият поток в лесът.
Улавям цялото
вълшебство
на чудото да бъдеш жив,
късмет извадил 
със  наследството
и извода че съм щастлив.
Богатсвото
се крие във живота
и обикновените неща,
красиво е
дори да стъпиш в локва,
защото знаеш, има те сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомир Тороманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios