Не искам да си спомням нищо,..
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Не искам да си спомням нищо,
разнищен съм като пуловера
на онзи скитник мръсен. Снощи се напивахме…
Очите ме болят, замътени и бухнали
от дим и сълзи, аз платих за чашите.
Платих за всичко. Скитникът се смееше,
а аз пълзях по пода, пияните ме блъскаха.
Миришеше на гнило, всичко минало,
а подът беше толкова черен, толкова мръсен…
Лазех...
Платих за всичко, плащах твърде щедро,
а ето - утро виснало в прозорците,
ята от врани, пожълтели страници.
И пак съм грешен, пак от снимките
ме гледат чистите очи, напява музика
и сещам топла длан. Нали платих, о Господи!…
Устата ми е суха като нива,
където бурите са сели семена.
© Светослав Иванов All rights reserved.
)