Небе
Небе -
безсмислено и празно.
Едно индиго проснато отгоре,
под което този град е празен лист
с цвета на пепел.
На който няма да се отпечата нищо.
И аз съм там, и там са улици и светофари,
пред които мигат погледи на минувачи.
Един сакат и мръсен проси и проклина
за нещо тъмните джамии, фарове, автомобили.
До него циганките пушат и подканят
подпийнали мъже -
залитат без посока,
стопени в мрак и жалост, и несрета.
Паветата са кожата на гущер,
езикът му са няколко реклами,
блестящи ярко, ярко във червено
под това
небе.
Надвесено над мене.
© Светослав Иванов All rights reserved.
