Небето-като разпукана диня
Небето като разпукана диня
изцапа с червено панелните блокове.
И слънцето се подпря на антените
/ кому ли са нужни, само драскат нагоре! /.
Подухна на вечер, забръмча озлобен булевардът.
Птиците закръжиха наоколо,
изоставиха облаци и птичи възторзи.
Нима са им нужни?...
Кучето на съседа залая неистово-
знае си времето, а стопанинът пак е политнал,
псува нещата, а после забравя кого ли е псувал.
Кой да го води да пикае пред блока доволно?!
И кучето май, има своята драма...
Пейките се изпълниха с баби и старост.
Зареваха лигави внучки.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Чуха се силно новините от мача.
Трябва да отида за хляб и за кокал.
После ще си направя салата...
Ето - денят, този щедър подарък от Господ,
си отива. Изтича като разпукана диня.
25.07.2005 година
© Светослав Иванов All rights reserved.
