estel (антония) estel (антония)
7
May 12, 2004, 6:24 PM

Неизбежно

  Poetry
164 0 14
Неизбежно Обратно на земята, но дали ще можем да забравим безумния копнеж от снощи. Обичам те. А ти? Защо най-после не докоснеш с поглед, с мисъл чувствата ми... Защо най-после не признаеш, а лъжеш себе си... Бъди до мен напук на всичко, за да търсим заедно мечтите си. О, любовта, тя ни дава смисълът. Не ме отпращай... Обичай ме... Както снощи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© антония All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Brian_ (Радо Мотарников)
    Brian_ (Радо Мотарников)
    Съгласен съм с теб Ванка(А може ли да ти викам така,защото по-добре ми звучи отколкото да ти пиша ника или да ти казвам Иван)Оценка 6 и от мен
  • estel (антония)
    estel (антония)
    Радо, заинтригува ме!!!Кажи ми твоята гледна точка за писането.Все пак аз едва ли съм критерий за това кога човек може да пише.Моите писания са аматьорски!
  • estel (антония)
    estel (антония)
    Радвам се че ти харесва,защото е изживяно.Все повече се убеждавам че човек може да пише само, когато е нещастен.
  • estel (антония)
    estel (антония)
    Благодаря ви!
  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Много добро попадение!
    Поздравления!
    ПП Не зная кой слага тези ниски оценки, но според мен това стихче заслужава най визоката оценка - 6.