12.05.2004 г., 18:24

Неизбежно

163 0 14
Неизбежно Обратно на земята, но дали ще можем да забравим безумния копнеж от снощи. Обичам те. А ти? Защо най-после не докоснеш с поглед, с мисъл чувствата ми... Защо най-после не признаеш, а лъжеш себе си... Бъди до мен напук на всичко, за да търсим заедно мечтите си. О, любовта, тя ни дава смисълът. Не ме отпращай... Обичай ме... Както снощи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© антония Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласен съм с теб Ванка(А може ли да ти викам така,защото по-добре ми звучи отколкото да ти пиша ника или да ти казвам Иван)Оценка 6 и от мен
  • Радо, заинтригува ме!!!Кажи ми твоята гледна точка за писането.Все пак аз едва ли съм критерий за това кога човек може да пише.Моите писания са аматьорски!
  • Радвам се че ти харесва,защото е изживяно.Все повече се убеждавам че човек може да пише само, когато е нещастен.
  • Благодаря ви!
  • Много добро попадение!
    Поздравления!
    ПП Не зная кой слага тези ниски оценки, но според мен това стихче заслужава най визоката оценка - 6.