Aug 21, 2005, 11:07 AM

Непознат

  Poetry
128 0 0
Непознат Погледа ти всяка вечер срещам, не те познавам,...но усещам какво си скрил зад тези две очи - малко страх и обич ... и мъничко сълзи!... Гласът ти приютил е топлина и сила, а в песента ти нежност се е скрила... С изваяни от грях ръце - пред мене мъж стои ... а може би дете!... И как става тъй - незная, когато в моя свят те няма, а ти ми даваш толкоз красота - разкриваща ми всичко... дори и любовта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Каравелска All rights reserved.

Comments

Comments