21 авг. 2005 г., 11:07

Непознат

130 0 0
Непознат Погледа ти всяка вечер срещам, не те познавам,...но усещам какво си скрил зад тези две очи - малко страх и обич ... и мъничко сълзи!... Гласът ти приютил е топлина и сила, а в песента ти нежност се е скрила... С изваяни от грях ръце - пред мене мъж стои ... а може би дете!... И как става тъй - незная, когато в моя свят те няма, а ти ми даваш толкоз красота - разкриваща ми всичко... дори и любовта!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Каравелска Все права защищены

Комментарии

Комментарии