kukudiva (Ана Николова) kukudiva (Ана Николова)
26
Dec 7, 2004, 11:07 AM

Нощ

  Poetry
205 0 2
Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.

Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.

Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.

Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • jeni_nik (Женя Николова)
    jeni_nik (Женя Николова)
    Смрачава се. Градът утихва.
    Отново пада вечерта.
    Часът на спомените идва.
    Часът на нашта самота...

    ... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...
  • jeni_nik (Женя Николова)
    jeni_nik (Женя Николова)
    Смрачава се. Градът утихва.
    Отново пада вечерта.
    Часът на спомените идва.
    Часът на нашта самота...

    ... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...