7 dic 2004, 11:07

Нощ

  Poesía
203 0 2
Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.

Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.

Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.

Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смрачава се. Градът утихва.
    Отново пада вечерта.
    Часът на спомените идва.
    Часът на нашта самота...

    ... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...
  • Смрачава се. Градът утихва.
    Отново пада вечерта.
    Часът на спомените идва.
    Часът на нашта самота...

    ... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...