Jan 22, 2006, 10:22 PM

Нов ден

  Poetry
142 0 12
Нов ден От сън очите си отварям, нов ден, животът ми поднася. Слънцето с надежда гледам, пламъче в дланта ми сякаш. Мога всичко да направя, на съдбата си съм господар. Вратата на живота ще отворя, през прага крачка ще пристъпя, зад мен страхът си ще заключа и бъдещето мое ще погледна. Какво ме чака занапред? Не бих могъл да кажа. Но жив се чувствам, сякаш от сън очите си отварям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение.Много оптимистично е и някак много нежничко.Коста, ако продалжаваш с тези хубави творби, мисля че ще трябва ги публикуваш в собственна стихосбирка.Наистина е хубаво!!!
  • Мерси за оценката и милите думи Усмивчице.
  • Мерси Крисенце,но няма да издавам стихосбирка
    не е за мен.пиши ми как си
  • ами опитвам се и аз да го обикна .мерси за оценката
  • ОБИЧАМ оптимизма!