22 ene 2006, 22:22

Нов ден

  Poesía
139 0 12
Нов ден От сън очите си отварям, нов ден, животът ми поднася. Слънцето с надежда гледам, пламъче в дланта ми сякаш. Мога всичко да направя, на съдбата си съм господар. Вратата на живота ще отворя, през прага крачка ще пристъпя, зад мен страхът си ще заключа и бъдещето мое ще погледна. Какво ме чака занапред? Не бих могъл да кажа. Но жив се чувствам, сякаш от сън очите си отварям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихотворение.Много оптимистично е и някак много нежничко.Коста, ако продалжаваш с тези хубави творби, мисля че ще трябва ги публикуваш в собственна стихосбирка.Наистина е хубаво!!!
  • Мерси за оценката и милите думи Усмивчице.
  • Мерси Крисенце,но няма да издавам стихосбирка
    не е за мен.пиши ми как си
  • ами опитвам се и аз да го обикна .мерси за оценката
  • ОБИЧАМ оптимизма!