Jun 15, 2006, 10:08 PM

НЯМА ДА СПРА

  Poetry
115 0 6

Няма Да Спра


Защо тъга се стича по детските лица?
Къде изчезна всичко, светът облян в мъгла?
Защо ли днес не чувам птиците в дъжда?
Искам да сънувам, но това е реалността.


Не мога да избягам от тази самота.
Не мога, но не вярвам, че свършва тук светът:
крилете ще разперя, напред ще полетя.
Докато не те намеря, няма аз да спра!


Тялото напразно бори се с духа.
Докато не те намеря, няма аз да спра!
Погледи прозрачни стрелват се към мен,
из улиците мрачни аз се губя всеки ден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Първев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мерси! Опитвал съм да правя и оптимистични неща, свързани с писане и музика, но не се получават тръгвам с една нагласа, а в крайна сметка всичко става минорно. Това наистина е най-оптимистичния ми текст. Поздрави!
  • Има и светъл лъч тук.Това е силата,събрана от теб,с която ще продължиш да търсиш-до резултат.
    Поздрави!
  • Ще прозвучи доста странно, но в този покъртителен песимизъм, с който са пропити произведенията ти, има нещо грабващо... В смисъл, поне го пресъздаваш въздействащо. Но това не значи, че те насърчавам, просто няма как да подмина достойнствата ти
    Имаш много потенциал, ако пренасочиш мислите си в по-положителни аспекти от живота, ще останеш приятно изненадан от резултатите
    Дерзай!
    6 от мен
  • Много мерси! Опитвал съм да правя и оптимистични неща, свързани с писане и музика, но не се получават тръгвам с една нагласа, а в крайна сметка всичко става минорно. Това наистина е най-оптимистичния ми текст. Поздрави!
  • Има и светъл лъч тук.Това е силата,събрана от теб,с която ще продължиш да търсиш-до резултат.
    Поздрави!