15 jun 2006, 22:08

НЯМА ДА СПРА

  Poesía
114 0 6

Няма Да Спра


Защо тъга се стича по детските лица?
Къде изчезна всичко, светът облян в мъгла?
Защо ли днес не чувам птиците в дъжда?
Искам да сънувам, но това е реалността.


Не мога да избягам от тази самота.
Не мога, но не вярвам, че свършва тук светът:
крилете ще разперя, напред ще полетя.
Докато не те намеря, няма аз да спра!


Тялото напразно бори се с духа.
Докато не те намеря, няма аз да спра!
Погледи прозрачни стрелват се към мен,
из улиците мрачни аз се губя всеки ден

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Първев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мерси! Опитвал съм да правя и оптимистични неща, свързани с писане и музика, но не се получават тръгвам с една нагласа, а в крайна сметка всичко става минорно. Това наистина е най-оптимистичния ми текст. Поздрави!
  • Има и светъл лъч тук.Това е силата,събрана от теб,с която ще продължиш да търсиш-до резултат.
    Поздрави!
  • Ще прозвучи доста странно, но в този покъртителен песимизъм, с който са пропити произведенията ти, има нещо грабващо... В смисъл, поне го пресъздаваш въздействащо. Но това не значи, че те насърчавам, просто няма как да подмина достойнствата ти
    Имаш много потенциал, ако пренасочиш мислите си в по-положителни аспекти от живота, ще останеш приятно изненадан от резултатите
    Дерзай!
    6 от мен
  • Много мерси! Опитвал съм да правя и оптимистични неща, свързани с писане и музика, но не се получават тръгвам с една нагласа, а в крайна сметка всичко става минорно. Това наистина е най-оптимистичния ми текст. Поздрави!
  • Има и светъл лъч тук.Това е силата,събрана от теб,с която ще продължиш да търсиш-до резултат.
    Поздрави!