Няма сполука

Няма сполука

Защо е тъй студен
светът на любовта?
Защо никога за мен
няма сполука в обичта?

Тъй безразличен си вечно,
ти отрови моята душа,
а тя отново тайно
за тебе си мечтае в нощта.

Не те осъждам аз сега,
че изгаря болката горчива.
Не си виновен, че обичта
несподелена си отива!