Няма сполука
Няма сполука
Защо е тъй студен
светът на любовта?
Защо никога за мен
няма сполука в обичта?
Тъй безразличен си вечно,
ти отрови моята душа,
а тя отново тайно
за тебе си мечтае в нощта.
Не те осъждам аз сега,
че изгаря болката горчива.
Не си виновен, че обичта
несподелена си отива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Томицина Все права защищены
