ОЧИТЕ МИ СА МЪТНИ....
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Очите ми са мътни…Лъкатуша.
Не се сърди, защото аз към тебе крача.
И падах и вървях…Нозете ми безпътни
ме водеха по дупки, по пияни булеварди…
И бях изкалян, падах под нозете
на грешници и грешни. Келнери ме биха
за чаша бира…Как да им подскажа
че аз съм птица…бяла, чиста?
Не спастрих нищо, пък дори за чаша.
И ето ме - с изкаляния шлифер
съм паднал пред дома ти, на колене.
И моля те да дойдеш ти при мене.
Погледни в очите ми…И после ще си тръгна.
© Светослав Иванов All rights reserved.
