Aug 1, 2005, 7:49 AM

Оплаках се от тишината

  Poetry
158 0 6
Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от  звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама.
Оплаках се от самотата
сега наказана от нея
обгърната от звуци,гласове
самотна сред безброя
се скитамсред тълпата
и търся тишината.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейни Тод All rights reserved.

Comments

Comments

  • ти си прав писателче .Непременно ще го редактирам.Благодаря Дими надявам се и на теб да ти хареса редактираната версия.
  • Хубаво започваш, Джейн! Останалото е повторение на горната теза по различен начин, не е лошо, но началото ти е най-силно!
  • Oплаках се от тишината
    сега тя страда,
    а бушува в мене за отплата
    глъч от звуци на непознати.
    Които идват и си тръгват,
    като подгонени
    от мен самата,която канех ги,
    а после им обръщах гръб.
    ..................................
    до тук е много добро!
  • ти си прав писателче .Непременно ще го редактирам.Благодаря Дими надявам се и на теб да ти хареса редактираната версия.
  • Хубаво започваш, Джейн! Останалото е повторение на горната теза по различен начин, не е лошо, но началото ти е най-силно!