Оптимизъм
И се усмихваш, боли те, но все намираш <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
сили в теб и не умираш, изправяш се – път избираш
вървиш напред – назад се взираш
и виждаш се - и се разбираш
какъв си бил, какъв си станал
къде живял и път подхванал
вървиш напред – кървиш – не спирай
раниха теб – не ги презирай
прости и продължи наред
болка – знам боли – ще е наред
наред ти казват – а те лъжат
но ти прости – не ги съди
върви напред – тях забрави
виж – светлината е пред теб
а ти падна на земя студена
глас ти шепне: „ ще е наред”
душата твоя наранена
кърви от всякъде шурти – не спира
а глас ти казва: „Продължи” – напира
протегваш кървави ръце
окървавени с твоя кръв – кръв на дете
и въпреки това – с усмивка на лице
попита ти гласа: „А на къде?”
По земята лазиш и гласа преследваш
през тръни газиш не се навеждаш
през всичко мрачно, тъмно ти минаваш
за теб е то прозрачно – мечтата приближаваш
но се оглеждаш и виждаш, как в кръг се въртиш
и пак се усмихна – аз знам – ще продължиш....
© Младен Иванов All rights reserved.
имаш 6-ца от мен за стимул
