15 февр. 2006 г., 11:31

Оптимизъм

144 0 10

И се усмихваш, боли те, но все намираш <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

сили в теб и не умираш, изправяш се – път избираш

вървиш напред – назад се взираш

и виждаш се - и се разбираш

какъв си бил, какъв си станал

къде живял и път подхванал

вървиш напред – кървиш – не спирай

раниха теб – не ги презирай

прости и продължи наред

болка – знам боли – ще е наред

наред ти казват – а те лъжат

но ти прости – не ги съди

върви напред – тях забрави

виж – светлината е пред теб

а ти падна на земя студена

глас ти шепне: „ ще е наред”

душата твоя наранена

кърви от всякъде шурти – не спира

а глас ти казва: „Продължи” – напира

протегваш кървави ръце

окървавени с твоя кръв – кръв на дете

и въпреки това – с усмивка на лице

попита ти гласа: „А на къде?”

По земята лазиш и гласа преследваш

през тръни газиш не се навеждаш

през всичко мрачно, тъмно ти минаваш

за теб е то прозрачно – мечтата приближаваш

но се оглеждаш и виждаш, как в кръг се въртиш

и пак се усмихна – аз знам – ще продължиш....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, последните редове, не приличат ли малко на оптимизъм? Мерси за коментара и шестичката. Едно време в училище, не бях отличник...
  • за тиретата...ами, това не е точно стих, а текст на песен /която е в проект, а проекта ще си остане вечно такъв/
  • знаеш ли,харесва ми,но не откривам голям оптимизъм в негоимаш 6-ца от мен за стимул
  • Не е лош стиха,но си прекалил с тиретата май
  • хаха Валя май е права..