И ето аз бъркам със миксер и пея
сладоледите правя, тъй както умея
че писна ми вече от гадния крем
и лепкав си ходя аз ден подир ден
Превърнах се в кошер, кръжат ме осите ...
Гледам колите в един автосалон
и се сещам за моята книжка с талон
шофьорска е тя, но потънала в прах
щото от както я взех си стои и разбрах
че без кола и бензин е ненужно картонче ...
И се усмихваш, боли те, но все намираш
сили в теб и не умираш, изправяш се – път избираш
вървиш напред – назад се взираш
и виждаш се - и се разбираш
какъв си бил, какъв си станал ...
Отварям си очите, а навън пак е тъмно
Тръгвам по пътеката, а отново ми е стръмно
Не виждам хора, виждам сенки на змиите
Не чувам гласове, а шепнене в ушите
Не чувствам нито глад, нито студ, ни умора ...
Аз бродих дълго в райската градина
да търся цвят посят от доброта
щом зърнах теб – не щях да те подмина
ти грееше над всичките цветя
О, цвете мое скъпо – малко и красиво ...
