ГРЕШНА ЛЮБОВ
Погледни ме, аз ослепявам
уста отвори – онемявам
докосни ме и се издавам
от любов към нея полудявам
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Гледам я, макар и сляп
все тъй красива, лъчезарна
и чудя се, как може, как
любовта да е така коварна
Обичам я, но съжалявам
сега пред себе си признавам,
че тази обич е забрана
че тя е грях, дълбока рана,
която във душата ми боли
която ме пронизва, в мен гори.
Обичам я и се гнуся,
как може да се влюбя във жена,
в която, съвест ми не дава,
но любовта ми силна надделява.
Сънувам нея нощ след нощ-
прекрасна фея, един разкош
аз и тя – любов – красиво нещо,
красиво е, макар погрешно .
Изпитвам страх в очите да я зърна
с поглед плах по тялото и тичам,
а тъй копнея да я хвана и прегърна
виновен ли съм аз, че я обичам?
И ето, плача, макар и мъж
със сълзи горещи, без да спирам..
да можех просто от веднъж
любов към друга да избирам
1999г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Иванов Все права защищены
