ГРЕШНА ЛЮБОВ
Погледни ме, аз ослепявам
уста отвори – онемявам
докосни ме и се издавам
от любов към нея полудявам
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Гледам я, макар и сляп
все тъй красива, лъчезарна
и чудя се, как може, как
любовта да е така коварна
Обичам я, но съжалявам
сега пред себе си признавам,
че тази обич е забрана
че тя е грях, дълбока рана,
която във душата ми боли
която ме пронизва, в мен гори.
Обичам я и се гнуся,
как може да се влюбя във жена,
в която, съвест ми не дава,
но любовта ми силна надделява.
Сънувам нея нощ след нощ-
прекрасна фея, един разкош
аз и тя – любов – красиво нещо,
красиво е, макар погрешно .
Изпитвам страх в очите да я зърна
с поглед плах по тялото и тичам,
а тъй копнея да я хвана и прегърна
виновен ли съм аз, че я обичам?
И ето, плача, макар и мъж
със сълзи горещи, без да спирам..
да можех просто от веднъж
любов към друга да избирам
1999г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Иванов Всички права запазени
