Две различия
Тя излиза – на театър
той отива в дискотека
втренчила се в Хамлет – Шекспир
пича денса в стъпка мека
облечена с вечерна рокля
и фризура на косата
той в изсухлените дънки
си татрузеше краката
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тя от стола се надигна
аплодира тоз’ спектакъл
оня бурно се провиква
чаша празната изтиква
И госпожицата фина
влиза важно във колата
а пък скинара се скита
със цигара във устата
Мобифона си затваря
-канена е тя на бал
а аверчето му казва:
-парти в близкия квартал
Утре в десет – бал вечеря
Утре в десет – щур купон
Съдбата нещо е намислила
Оназ богата – оня гол.
И изисканата дама
със копринена пижама
във изгладени чаршафи
нежно тяло си полага
А на бедния човечец
тока му отново спрели
измръзнал целия от студ
ляга в мръсните постели.
Две различия живеят
еднакво мислят и се смеят
тя е млада фина дама
той живее в свят – измама
но във радост и тъга
те са равни същества.
Тъмнината се покрива
слънце весело изгрява
всичко живо се пробужда
един ще дреме – друг ще става...
Младата дама от хайвера си опитва
продавачката от ъгъла
хамбургера му подтиква
той влиза в магазина
от джоба вади тънка пачка
нервно дава три банкноти
и купува си бръсначка.
Та напипва си главата
пак набола му косата
и внимателно се обръсна
темето му пак се лъсна
А пък стройната мадама
сваля своята пижама
прилежно сгъната прибрана
както учеше я мама
От баща си стар пияч
бе научил той едно
че жената е умела
само в нечие легло.
А пък майка му горката
нека бог да я прости
нивга той не беше виждал
с тези празни две очи
Но нека с този спомен мрачен
не разваля си деня
той прочисти си главата
и заскита из града...
Бързо времето минава
вече десет наближава
тя се качва във поршето
и навлиза във шосето
с тази количка дето има
вниманието на всички взима
А оня явно пак се е бил
щото целия е в кръв
чул полицейската сирена
избягал бързо, избягал пръв
И нервно бърше си ръцете
мъче, маха той кръвта
партито е надалече
а наближава веч’ часа...
Из улиците мрачни, тъмни
лунна хубост се промъква
по между облачета кръгли
звездичка ярка се изтъква
Проблесне малко – пак се скрие
небето – коледна елха
долу улиците тъмни
горе – нежна красота
И в тази хубава картина
две птички горе си летят
бял гълъб, красив като месечина
със гарван черен, пошев
поели на незнаен път...
Камбаната удари десет
след туй настъпи тишина
и две различия по пътя
той пеша а тя с кола
С ръце дълбоко във джобове
със стъпка бърза в таз’ земя
той крачеше напред, нагоре
квартала близо бе сега.
Колата бързо се понесе
из мрачния, студен квартал
волана бързичко въртеше
настъпи много тоз педал....
Тишината рязко се разкъса
чак въздуха се разигра
от удар някъде, но не далече
от тъмно стана светлина.
И огъня със свойта красота
рисуваше асфалта вече топъл
облян във кървави петна
от вече мъртви две тела
Кола ли беше туй сега
размазано от всякъде горящо
издава злобна светлина
пробуди всичко се що беше спящо..
Двамата лежат един до друг
все още топли но безмълвни
тез две различия в ноща
са равни мъртви те сега...
Червена локва по между им
червена кървава стои
до скоро бяха те различни
сега еднакви – две души
И уличните псета се разлаха
сирена чу се този миг
Те, двамата във локвата лежаха
минувач издаде силен истеричен вик.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Иванов Все права защищены
