romantika_F (Ками) romantika_F (Ками)
6
Jun 29, 2006, 11:36 AM

Остани до утре

  Poetry
132 0 10

Виждам в погледа ти светлината,
която изгаря ти душата,
виждам лудо влюбен си във мен,
дали във теб ще бада аз някой ден?!
Така си мил и нежен с мене,
но е трудно някой друг сърцето ми да вземе.
Моля те не си отивай,с мене стой до утре.
Моля те не си отивай,
аз ще те обикна.
Стой до мен притихнал в мрака,
дръж ме нежно за раката.
не тръгвай още,аз ще те обичам.
Подари ми цялата си обич и верен ми бъди,
и ако утре аз не те обичам си иди,
но до утре стой със мене,до утре само,
постои да се облегна на твойто рамо.
Не тръгвай още,аз ще те обичам,
подари ми цялата си обич и верен ми бъди,
и ако утре аз не те обичам си иди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ками All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • filantrop (Николинка Станчева)
    filantrop (Николинка Станчева)
    Поздрави!
  • катебате (Екатерина Банска)
    катебате (Екатерина Банска)
    !!!
  • Евстати (Александър)
    Евстати (Александър)
    Ками,поздрав!
  • romantika_F (Ками)
    romantika_F (Ками)
    БЛАГОДАРЯ за всяко ваше мнение!Искам да отбележа-не пиша тук за да ми ръкопляскат(това са глупости)пиша това което е на душата ми и това което извира от дълбините на сърцето ми.Не се правя на велика писателка,дори напротив.Знам колко велики поети има,а аз съм точно НИКОЙ.И един въпрос!Това значи ли,че немога,да нарисувам с простички думи чувствата напиращи в мен.Това ме успокоява и ми дава някъква сладка тръпка,че съм родила един стих,макар простичак,но от сърце!
    БЛАГОДАРЯ!
  • писателче (Светослав Иванов)
    писателче (Светослав Иванов)
    Да...уви!
    Влязохме си в темата...
    До колкото е интересно на авторката- започнах да обикалям редакциите сравнително късно. И редакторите се отнасяха с ирония към мен.И това, което ми казваха с презрителна усмивка, аз си го записвах в тефтерче.И то не защото им вярвах,/а и им вярвах/, а защото всяко мнение е полезно. Постепенно, когато се натрупаха такива "кадифени и боксови ръкавици- *напоследък разни момчета и момичета се оплакват от тях/ си дадох сметка, че да живея с трагичната роля на неразбран и обиден, никому, още повече на мен-няма да има полза. И спрях да пиша, да се миткам по редакции за доста време. Дадох си сметка, че тези"...безчувствени книжари" са били прави за много неща. И то не от техните рецензии и критики, не от купчината от отхвърлени мои стихове, а от това,че вътрешно усетих невежеството си, започнах задълбочено да чета. И си дадох сметка, че това, което пиша аз на 15-17 години,просто не струва.Имаше моменти, когато това много ме отчайваше.И се чувствах пълен бездарник.
    И това откритие ме направи тъжен.
    И ме амбицира.Разбрах, че авторитетите са авторитети, че талантите са таланти...А аз имам много да работя и уча за това.
    И ме накара да се замисля, какво аз искам от изкуството и имам ли място в него.
    Реших да рискувам.
    И рискувах.
    Сега знам, че пиша добре, поне според моите представи.
    НО НЕ ТОВА Е ВАЖНО!
    Ако имам някакви скромни пастижение в литературата, то те се дължат, че се научих да живея КРАСИВО.Благодаря на Бог, че ме изправи пред толкова изпитания, защото сега мога спокойно да виждам света- и с боклуците му, и със стойностите...
    ...Отпеснах се, извинявам се на злобарчетата!
    Стихотворението не струва, защото си седнала ДА ПИШЕШ СТИХОТВОРЕНИЕ.
    За да се похвалиш, за да се погалиш с него, за да ти ръкопляскат сродни тебе душички...Обърни внимание на следното- виж как БЕЗДАРИЕТО СЕ СДРУЖАВА! Как неграмотници ти ръкопляскат, за да им ръкопляскаш и ти...ТОВА ЛИ Е СДЕЛКАТА?...
    От духовен онанизъм ли имате нужда?
    И в моя стил, искам искрено да те уверя, че стихотворението ти не стува.Поемам цялата отговорност за разбитата ти "душевност и творчество" за в бъдеще.