От прозорецът виждам, че враните...
От прозорецът виждам, че враните
са всъщност- едни многоточия
изпълнили сивият лист на небето...
И блестят, отразени в локвите,
техните черни крила- като капчици.
Много валя...И в душата ми
още сълзят на дърветата капките.
Пак е красиво...Но по своему-тъжно е...
Аз съм останал, все така-зад прозореца.
Искам да бъда със теб, но от враните
все ми се струва, че има нещо не казано...
И пак заваля...
Аз те питам, навярно сред капките,
във прозореца шепнейки, драскайки,
дали ти повтаряш моето име...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Светослав Иванов All rights reserved.
