Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
122
Aug 17, 2005, 8:46 PM

Откога

  Poetry
149 0 10
Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква
моите стъпки пак.
Спомени витаещи
между стени
и болка сгърчена,
изсмукват радостта
от моите очи...
леглото ти е празно, мамо...,
а някога ме срещаше
усмихната на прага.
И шевната машина
във ъгъла мълчи,
а някога потракваше
под пръстите ти сръчни.
И всичко там неистово
крещи, кърви
ранена тишината.

Не плача за мъже,
за тебе са сълзите, мамо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments