Откога
Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква
моите стъпки пак.
Спомени витаещи
между стени
и болка сгърчена,
изсмукват радостта
от моите очи...
леглото ти е празно, мамо...,
а някога ме срещаше
усмихната на прага.
И шевната машина
във ъгъла мълчи,
а някога потракваше
под пръстите ти сръчни.
И всичко там неистово
крещи, кърви
ранена тишината.
Не плача за мъже,
за тебе са сълзите, мамо...
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква
моите стъпки пак.
Спомени витаещи
между стени
и болка сгърчена,
изсмукват радостта
от моите очи...
леглото ти е празно, мамо...,
а някога ме срещаше
усмихната на прага.
И шевната машина
във ъгъла мълчи,
а някога потракваше
под пръстите ти сръчни.
И всичко там неистово
крещи, кърви
ранена тишината.
Не плача за мъже,
за тебе са сълзите, мамо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
