Aug 4, 2006, 11:48 AM

Пак утринна и тиха...

  Poetry
125 0 30

Пак утринна и тиха стъпвам плахо,
и идвам в твоят ден, при теб.
Навярно за да ти се усмихна само
или за малко да остана...
Виж капчиците бели на росата,
как трепкат във усмивка по тревата
и клоните усмихнато люлеят
на утрото лъчите с глас се смеят!
А птиците, а птиците немеят
от див възторг на светлината,
със ласки от криле в простора,
рисуват нежност в небесата!
Не смея думичка да кажа даже
и онемявам в пръските на утрото,
а исках днес да ти разкажа,
как липсваш ми и колко пусто
без теб ще бъде във душата ми,
ако те няма в утрото лъчисто...
Но теб те има и е хубаво!
Пристъпвам тихо във сънят ти,
целувам те и тръгвам с утрото!
Дали пък с теб да не остана...






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейни Тод All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмивка по тревата...Ласки от криле...Само ангелска душа може да го нарисува така.Ти си извънземна, от планетата Урания(това в превод от гръцки означава Небесната планета).
  • остани!
  • А птиците, а птиците немеят
    от див възторг на светлината,
    със ласки от криле в простора,
    рисуват нежност в небесата!

    А ти си нарисувала толкова хубаво своята нежност...
  • Много, много е нежно и красиво в душата ти , Джейни! Поклон!
  • Позволи ми да ти кажа:
    "Но теб те има и е хубаво!"
    Защото ни даваш част от своята нежност и доброта. Всеки ден, с търпението на тревичка, която пониква в процеп на скала ни учиш на любов и всеотдайност. Благодаря ти за хубавия стих!