Пак утринна и тиха...
Пак утринна и тиха стъпвам плахо,
и идвам в твоят ден, при теб.
Навярно за да ти се усмихна само
или за малко да остана...
Виж капчиците бели на росата,
как трепкат във усмивка по тревата
и клоните усмихнато люлеят
на утрото лъчите с глас се смеят!
А птиците, а птиците немеят
от див възторг на светлината,
със ласки от криле в простора,
рисуват нежност в небесата!
Не смея думичка да кажа даже
и онемявам в пръските на утрото,
а исках днес да ти разкажа,
как липсваш ми и колко пусто
без теб ще бъде във душата ми,
ако те няма в утрото лъчисто...
Но теб те има и е хубаво!
Пристъпвам тихо във сънят ти,
целувам те и тръгвам с утрото!
Дали пък с теб да не остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
