Oct 18, 2005, 9:09 PM

Парашутист

  Poetry
122 0 6

Вървиш устремено,

самоуверен и толкова сигурен

стъпваш на бялата птица

и политаш с нея.

Тя те пренася до друг свят,

тя те кара да се чувстваш добре

и търсейки жадуваната свобода,

ти политаш разперил ръце.

Безгрижен полет,

миг на тишина и спокойствие –

далеч от грижи и болки,

ти можеш да бъдеш себе си

Без страх,

взел времето в ръцете си,

ти летиш

и птиците са твои приятели.

Във висините ти видя

Мястото, където слънцето ляга да спи,

и чу безгрижния шепот на вятъра,

прегърнал пухкавите бели завивки.

Ти изкачваш висоти,

където никой не е бил,

и виждаш това,

което не може да се опише.

И пак така, ден подир ден,

ти политаш, обикнал висините,

и търсиш малко топлинка,

за да я дадеш на хората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments

Comments